В последно време се замислям върху функционирането на икономиката в съвременният й вид и защо понякога се оказва толкова неефективна, въпреки вътрешноприсъщите й механизми за увеличаване на конкурентноспособността на предприятията и за естественото отсяване на ефективните от неефективните такива. На първо място възниква въпросът доколко пазарния механизъм е способен да блокира нерационалните решения на предприемачите и да ограничи човешката дейност насочена към проекти, които не биха допринесли за благосъстоянието на нацията и за икономическия просперитет.

  Един прост пример как би трябвало да става това отсяване стъпка по стъпка. Събужда се една сутрин човекът X и му проблясва гениалната идея да построи Мол в село Кукувица (намерих го на посоки върху картата на България). Въпросният предприемач X изготвя бизнес план за строежа на мола и отива в банката Y за да тегли инвестиционен кредит. Разбира се той има и други вече реализирани проекти и затова залага като обезпечение на кредита търговския център, който притежава в село Кривово. Банката е доволна, че е получила обезпечение 2-кратно надхвърлящо по стойност отпуснатия кредит и дава спокойно заема. След това предприемачът X взема парите и построява мола в село Кукувица и отива в друга банка където го залага като обезпечение за нов заем, с който ще построи друг мол в село Долно Илиево. В крайна сметка с Единица изходен капитал и многократно използване на активите за обезпечение предприемачът X е изградил инфраструктура на стойност 5 пъти надхвърляща изходното вложение. В един хубав ден обаче X се сеща, че в тези затънтени краища на България няма кой да наеме магазините в пустеещите молове. Решава да ги продаде на някой по-безразсъден предприемач от самия него, но виждаш ли токущо е започнала световната криза и копувачите са се изпарили изневиделица. Какво се случва? X обявява фалит и банките, които са му дали кредитите отписват дадените заеми.

  Това беше просто един възможен пример за изчезване на капитал, или как стотици хора са работили хиляди часове на вятъра заради неразумното решение на един единствен предприемач. Проблемът в съвременната финансова система е обаче, че тя насърчава такъв тип ирационално поведение. Банките до скоро се бориха за кредитна експанзия и отпускаха на кьораво и сакато, без да се интересуват от риска за несъбираемост. Последва бум на неефективни и безмислени, нерентабилни инвестиции, чиито ефект поемаме сега всички, на базата на спада в брутния продукт, увеличена безработица и намалени заплати.
 
  В идеализирания случай предприемачът X, с "гениалната" идея за мол в село Кукувица е трябвало да бъде отрязан на първото ниво на финансиране, което обаче не се е случило. От тук изниква въпросът редно ли е обществото да гласува доверие на банковата система да задвижва бизнес активността или не? Самата банкова система е механизъм със много силен ливъридж ефект, привлечените заемни средства е нормално да надхвърлят 5-10 пъти собствения й капитал. Поради тази причина нейната рентабилност и дори самото й съществуване зависи от бързината, с която капитала е в движение. Блокирането на кредит-отпускането означава фалит за кредитната институция и затова тя има интерес да дава колкото се може повече кредити, без оглед на икономическата съобразност на проектите за които се отпускат.

  Оценката на всяка бизнес дейност се базира както е известно на очакванията за нейната рентабилност или основно на нормата на печалба, която показва дали може да се генерира паричен поток, с който фирмата да се развива и разраства или не. В условия на пазарен бум, обаче очакванията спрямо тези показатели се изкривяват и това води до раздуване в оценката за много нестабилни икономически субекти, и до нереално високи цени, които ние плащаме за тях. Осъществява се процес на "изпаряване" на активи на всички позволили си да бъдат нерационални участници в пазарния механизъм. Не рядко потърпевши се оказват и гражданите, които не са вземали пряко участие в процеса, които губят своите дялове в пенсионни и доверителни фондове.

 Няма ли начин тази порочна схема на ирационално въодушевление и оживление в икономиката, да бъде избегната. Отговорът е че има и то не само един способ. Ето няколко от възможните такива:

(1) Ограничаване на инвестиционната активност на банките до степен в която те няма да могат да генерират "фалшив" паричен ресурс. Как може да стане това - с увеличаване на задължителните им резерви и чрез забраната за финансиране на бизнес проекти, за които няма над 50% небанково финансиране.

(2) Стимулиране на активността и на взаимодействието с бизнеса на фондовете за дялово инвестиране. В случаите, когато тези фондове ползват единствено собствен, а не заемен ресурс и когато финансираните от тях проекти не дават допълнителни гаранции, фондовете ще бъдат далеч по предпазливи от своите банкови аналози, защото ще знаят че всяко грешно инвестиционно решение ще им струва много скъпо.

(3) Увеличение на прозрачността при управление на бизнеса и по-висока култура на анализ на икономическото състояние на всеки конкретен субект, което от своя страна ще намали броя на нереалистично надценените проекти по време на оживление в икономиката.

(4) Повишено участие на гражданите и работещите в контрола на икономическата дейност и при вземане на важни икономически решения. Например иницииране на референдум за строежа на АЕЦ Белене, или за приоритет при изграждане на инфраструктурен проект, като магистрала.

(5) Последно в моя списък, но не и последно по значение. Необходимо е активно държавно участие в икономическата сфера и то не само с цел приватизация, както вече две десетилетия наблюдаваме у нас, а също така чрез създаване на държавни венчърни фондове и дялово участие на държавата в преспективни проекти, които след време могат да донесат позитиви на населението. Реално всички ние сме един вид акционери в нашата държава и нейният стремеж към ограничаване на отговорност в управлението на предприятията е един вид лишаване на гражданското общество от право на решения в сферата на икономиката.

Ще ми бъде интересно и вашето мнение по въпроса как бихме могли да намалим неефективностите при вземане на бизнес решения?