Според Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат по икономика за 2001 година и автор на книгата "Свободното падане" стратегията на еврозоната за намаляване на разходите в Еврозоната е очевидна грешка и по всяка вероятност ще има отрицателни последници за растежа на икономиките в региона.

Това, което е очевидна грешка, е фокусирането върху съкращаването на разходите“, казва Стиглиц. “В Европа икономиките все още са слаби, безработицата е все още около 10% и мерките, които се взимат сега, вероятно ще имат негативен ефект“.
Испания, една от най-силно засегнатите от дълговата криза страни в еврозоната, всъщност преди началото на кризата имаше бюджетен излишък, посочва Стиглиц.

„Важното е не дали страните са били финансово недисциплинирани. Проблемът се крие в това, че правилата, управляващи еврозоната, не са адекватни“, казва той.

Чрез съкращаване на разходите правителствата в Европа целят да понижат дълговите си нива, а това предизвиква публично недоволство и загуба на работни места. Междувременно рейтинговите агенции са понижили кредитните рейтинги на множество страни от периферията на еврозоната, което прави продажбата на правителствени активи по-трудна и допълнително задълбочава дълговия проблем.

Стиглиц посочва и някои алтернативи на съкращаването на бюджетните разходи и предлага да се разгърне програма за солидарност между държавите в еврозоната, която да има за цел стабилизация на еврото и намаляване на лихвените равнища по държавните дългове на членките на Европейския съюз, които са най-застрашени. Също така той предлага мащабна програма за инвестиции, целяща да се възстанови и стимулира растежа. Създаването на общоевропейски облигации може да стане един от ключовите елементи на такава програма. Проблемите, пред които е изправена еврозоната, са заложени още при създаването на валутния съюз, казва Стиглиц.

„Когато еврото беше създадено, много от нас бяха наясно, че това е незавършен проект“, казва той. “Еврото премахна два важни регулационни инструмента – валутните курсове и лихвените проценти, определяни от централните банки, без да предложи алтернатива, която да ги компенсира.“ Стиглиц подчертава, че пълното възстановяване в еврозоната ще отнеме години, но колко бързо ще се случи това зависи от политиката на европейските правителства.

Личното ми мнение е че човека има право за много неща.. Реалността в Еврозоната е такава че огромните дисбаланси между отделните икономики поставят на косъм цялостта на европейския валутен механизъм и ако не се подходи радикално и активно, еврозоната я грози неконтролируем разпад. При съпоставка на подхода за противодействие на кризата в САЩ и в Европа, се набиват на очи няколо съществени разлики. Първо в САЩ се реагира бързо и с мащабно изкупуване на дългови инструменти. В Европа такова нещо не се наблюдава изобщо или поне размера му беше нищожен спрямо този в Америка. Второ САЩ продължават да имат монопол на световните финансови пазари чрез долара, който остава световна резервна валута, докато за Еврото такова твърдение не е възможно да се каже. То все още не е световна резервна валута, и освен това Европейската Централна банка няма мандата да го "произвежда" свободно и изобщо е под доста по рестриктивни условия спрямо ФЕД. Не на последно място САЩ имат система за вътрешно блансиране между отделните щати, нещо което Европа е много далеч от постигането му.
 Точно по тази причина мисля че сега е момента за решителни действия на европейските лидери, да покажат воля за усъвършенстване на европейската финансова система, преди да сме попаднали в капана на нова икономическа нестабилност, която ще срине основите на механизма граден с толкова усилия две десетилетия.
 Според мен, обаче бюрократизма в Европа е голям и като цяло гъвкавостта за взимане на такива решения е обречена на мудно изпълнение, поради което рисковете ще останат и за напред и Еврозоната ще преживее поне един, ако не и няколко миникатаклизъма преди да се стабилизира, което най искрено желая за благото на населението в цяла Европа, включително и за нас, като бъдеща учстничка в Еврозоната.